За хората и химикалите

За хората и химикалите
Бихме желали да завършим този брой с цитат от книгата на Рейчъл Карсън ”Смълчана пролет”.В годината на издаването на тази малка книжка 1962 г. авторката и спечели световна известност, като беше едни от “вестителите” на катастрофалните екологични последици от неконтролирания ”технически прогрес”.Шокът който преживяха читателите извадиха на бял свят дълбокия екологичен конфликт на съвременната цивилизация. Един от основните аспекти на книгата е разкриването на ужасяващата картина на химичното третиране в селското стопанство-хилядите тонове отрови които човек целенасочено изсипва върху природната среда, заблудата че химическите средства ще унищожат напълно вредните насекоми и плевели без да се причини вреда на човека.Въздействието на тази книга имаше широк резонанс в световната общественост и постави началото на ограничаването на пестицидите и химикалите прилагани в земеделието.Ударът върху интересите на химическите концерни доведе и до преждевременна смърт на Рейчъл Карсън станала ”при неизяснени обстоятелства”. Тревожните въпроси на Рейчъл Карсън не са отшумели и днес, когато положението е по-тревожно от всякога.Дали наистина разумът може да разреши екологичните проблеми на съвременността? Защото екологията не са само красивите думи на казани на конферентните маси и отразени в докладите. Екологията е действие, процес в който на хората е отредена тежката роля да бъдат осъзнати градители или разрушители.
Действително от времето на Рейчъл Карсън са изминали повече от 40 години, но човешкото съзнание сякаш все още не схваща че се движи към пропастта на своята гибел.Наистина всички неща се раждат и умират, както сочи мотото на този брой, но точно периода на най-голямо развитие е началото на края.И ако човешката цивилизация е достигнала върха си не е зле да надникне от другата му страна.За съжаление тази гледка не е обнадеждаваща.
Думите с които завършва книгата “Смълчана пролет” са безпощадна присъда на човешката арогантност към природата и ако те не ни дават надежда за бърза промяна, то поне ни сочат посоката в която да се движим:
“…Ние хвърляме химичните отрови-оръжие грубо като сопата на пещерния човек-срещу самата тъкан на живота,тъкан,от една страна ,крехка и деликатна,от друга ,тъй чудно издръжлива,гъвкава, жилава и способна по най-неочаквани начини да отвърне на удара с удар.Именно тази невероятна жизнеспособност не виждат хората ,които прилагат химичната борба, защото те нямат възвишен светоглед, не усещат смирение и възхищение пред огромните сили, с които се опитват да се борят.
“Покоряването на природата” е арогантна фраза, плод на неандерталската епоха на биологията и философия, когато се приемаше, че природата съществува за удобство на човека.понятията и практиката на химичната борба датира в по-голямата си част от каменния век на науката.за нас нещастието се крие в това , че еднатолкова първобитна наука се е въоръжила с най-съвременните и страшни оръжия и че насочвайки ги срещу насекомите, тя едновременно ги насочва срещу самата Земя.”
Рейчъл Карсън “Смълчана пролет”