ЗА ХОРАТА И ХИМИКАЛИТЕ

СИНТЕТИЧНИ МИЕЩИ И ПЕРИЛНИ ПРЕПАРАТИ


Тези препарати са прахообразни, течни и под формата па пасти. Най-широко приложение имат прахообраз­ните и гранулираните (75%). Според своето предназна­чение те могат да се разделят (най-общо и условно) на перилни и почистващи средства.
Всички синтетични миещи препарати представляват сложна композиция от няколко компонента, взети в определено съотношение, като всеки от тях има опре­делено предназначение. Главната съставна част на всички миещи средства са синтетичните повърхностно-активни вещества (ПАВ).
Повърхностно активните вещества (ПАВ) по своята природа представляват амфифили, което се обуславя от тяхната характеристична молекулна структура, съдържаща група с малък афинитет към разтворителя - нар. лиофобна група и група, притежаваща силен афинитет към разтворителя - нар. лиофилна група. Когато вещество с такава молекула е разтворено в разтворител, лиофобната група може да наруши структурата на разтворителя и да повиши свободната енергия на системата. Тъй като това съответства на преминаване на системата в ‘по-неизгодно’ термодинамично състояние, в нея възникват процеси, водещи до минимизиране на контакта между лиофобните групи и разтворителя. В случая когато ПАВ е разтворен във водна среда, лиофобната (хидрофобната) група нарушава структурата на водата чрез разкъсване на водородните връзки между водните молекули. За да се намали степента на нарушение на структурата на разтворителя част от ПАВ молекулите се ‘изблъскват’ към граничната повърхност вода-въздух и техните хидрофобни групи се ориентират по начин, осигуряващ минимален контакт с водните молекули. В резултат на това повърхността на водата се покрива от монослой от ПАВ молекули с ориентация на техните хидрофобни групи към въздуха . От друга страна наличието на лиофилни (хидрофилни) групи в ПАВ молекулите предотвратява тяхното пълно изключване от разтворителя като отделна фаза, тъй като това е свързано с дехидратация на тези хидрофилни групи.
Обикновено хидрофобната група представлява остатък от дълга въглеводородна верига (по рядко халогениран или оксигениран въглеводород или силоксан); хидрофилната група представлява йонна или силно полярна група.

По-горе бе разгледан механизма за намаляване на свободната енергия на системата ПАВ-вода-въздух, чрез образуване на ориентиран монослой от ПАВ молекули на фазовата граница вода-въздух. Същевременно съществува и друг алтернативен механизъм за преминаване на системата ПАВ-вода в термодинамично по-стабилно състояние. Нарушаването на структурата на разтворителя може да бъде намалено (съответно намаление на свободната енергия на системата) чрез агрегация на ПАВ молекулите в кластери (нар. мицели) с техните хидрофобни групи ориентирани към вътрешността на кластера (ограничаване на техния контакт с разтворителя) и техните хидрофилни групи насочени към водната фаза . В действителност в много разредени разтвори ПАВ молекулите съществуват под формата на разтворени мономери във водната фаза, но при повишаване на тяхната концентрация над определен минимум (нар. “Критична Мицеларна Концентрация”, к.м.к. на ПАВ-а), мономерите спонтанно се асоциират, образувайки мицели с колоидни размери.
Когато концентрацията на повърхностно активното вещество е над к.м.к., добавянето на нови количества от мономера води до образуването на нови мицели, като концентрацията на мономера във водната фаза при дадени условия се запазва относително постоянна и е приблизително равна на к.м.к. Реално мицелите се намират в динамично равновесие с разтворените мономерни молекули на ПАВ-а, чиято концентрация остава сравнително постоянна след достигането на к.м.к.
Геометричната форма на мицелите (сферична, елипсоидална или плоско-ламеларна), както и тяхната големина, определена от агрегационното им число (броя на мономерите изграждащи един мицел) зависят от такива фактори като структура и концентрация на ПАВ-а, температурата, присъствие в системата на странични йонни или полярни вещвства и др. Във всички случаи, обаче, мицелите формално могат да бъдат разглеждани като пространствени обекти, изградени от външна хидрофилна обвивка, осигуряваща тяхната разтворимост във водната фаза и хидрофобно ядро.
В мицеларната среда се постига разпределение на хидрофобни вещества между водната фаза и неполярната вътрешност на мицелите. При загряване на системата над определена температура (нар. температура на помътняване) тя става двуфазна и може да се изолира ПАВ-обогатена фаза, съдържаща хидрофобните вещества . Този метод за разделяне и преконцентриране на хидрофобни вещества е наречен Cloud Point Extraction.
ПАВ биват два основни вида — йоногенни и нейоногенни. От своя страна йоногенните ПАВ биват два вида — катионо- и анионоактивните. Най-голямо приложение като синтетични миещи сред­ства имат аиионоактивните. От химическа гледна точка анионните повърхностиоактивни вещества имат харак­тер на соли и са съединения от типа на алкилсеулфатите, алкилбензолсулфонатите, амидосулфонатите и др., кои­то се дисоциират на йони във воден разтвор.
Нейоногенните повърхностоактивни вещества не се дисоциират във вода на йони. Те са сложни органични съединения, съдържащи в молекулата си такива групи като хидроксилната, които им придават частична раз­творимост във вода.
Най-добри миещи свойства на препаратите се пости­гат, като се вземе смес от двата вида повърхностно-активни вещества. В някои случаи се прибавя сапун.
Перилните и миещите препарати освен повърхност­но-активни вещества съдържат още т. нар. активни добавки. Към тях се отнасят алкално действуващите вещества, като калцинирана сода (натриев карбонат), сода бикарбонат и натриев фосфат. Алкално действува­щите компоненти подпомагат отстраняването на за­мърсявания от мазнини. Една от най-важните добавки към миещите препарати са полифосфатите.

Фосфати в детергентите
Фосфатите са едни от най-широко използваните и разпространени компоненти на
домашните и промишлените детергенти. Предназначението им е да противодействат на
твърдостта на водата, за да може да се осъществи ефективно почистване чрез
детергентите. Най-често използваният вид фосфат е STPP (натриев триполифосфат,
Na5P3O10. Като цяло STPP е ефикасна
съставка на детергентите със следните функции:
• ефективно свързване на втвърдяващите соли (и запазването им в разтворимо
състояние);
• премахване и предпазване от образуване на кора върху тъканите;
• подобряване на процеса на пране;
• основен елемент за други компоненти на детергентите.
В ЕС-25 годишното потребление на детергенти, съдържащи фосфати, е около 1,8
милиона тона - стойност, еквивалентна на фосфорно съдържание от 110 000 тона. 90-
95% от тях се употребяват в домакинските перилни и почистващи препарати. За
сравнение, използването на фосфати в изкуствените торове е еквивалентно на около
1,25 милиона тона фосфор годишно.
Няма основания за безпокойство от неблагоприятно за здравето въздействие, свързани
с използването на STPP в детергентите. Новите научни доказателствасочат много
ниска степен на остра токсичност на STPP при поемане на храна или при прилагане
върху кожата, а мутагенни или генотоксични ефекти не се наблюдават.
Фосфатите са основни хранителни вещества, както показва използването им в
изкуствените торове. Най-сериозното безпокойство при употребата на фосфати в
детергентите е свързано с риска от поява на излишък от хранителни вещества във
водната среда което от своя страна може да доведе до проблеми с еутрофикацията.
Еутрофикацията се дефинира като: „обогатяване на водата с допълнителни елементи,
по-специално съединения на азота и/или фосфора, предизвикващи ускорено развитие
на водорасли и растения от висши видове, което води до нежелано нарушаване на
равновесието на наличните водни организми и влошаване качеството на водата“
Еутрофикацията е сложно явление, в което често, но не винаги, главна роля играят
фосфатите. Нарастващото безпокойство относно връзката между STTP и
еутрофикацията в много страни доведе до употребата на перилни препарати без
фосфати. Детергентите се изливат във водното пространство главно при
пречистването на отпадъчните води. Частта от STPP в детергентите, които проникват
във водната среда, силно варира в отделните държави-членки на ЕС в зависимост от
степента на третичното пречистване на отпадъчните води. Третичното пречистване
струва скъпо и не е задължително да се прилага за всички отпадъчни води (особено в
по-малките селища без подходящо пречистване). Фосфатите от изкуствени торове,
използвани в земеделските терени, се абсорбират главно от селскостопанските култури,
въпреки че има известно просмукване в повърхностните води. Третият основен
източник на фосфор са отпадъчните продукти, отделяни при човешкия метаболизъм.
Основният алтернативен заместител на STTP в перилните препарати - с пазарен дял над
60% - са зеолитите (главно зеолит A), но които се използват в комбинация с увеличени
количества на други съставки, като например синтетични миещи компоненти и
избелващи средства.
Детергентите за миене на съдове все още са главно на фосфатна основа. С въвеждането
на перилни препарати без фосфати делът на детергентите за миене на съдове към
общото отделяне на фосфатни детергенти се е увеличил до около 25%.
Редица директиви на ЕС имат за цел ограничаване на концентрацията на хранителни
вещества в повърхностните води и подпомагане по този начин за противодействието на
еутрофикацията:
Директива 91/271/ЕИО3 за пречистването на градските отпадъчни води (UWWTD),
според която третичното пречистване (което отстранява фосфатите) е задължително
изискване към станциите за пречистване на отпадъчните води, обслужващи
агломерации с над 10,000 еквивалентни единици за брой население, и които се оттичат
в райони, податливи на еутрофикация;
.
• Зеолит A се е оказал подходяща алтернатива на STPP. Наблюдавани са само
незначителни различия спрямо STPP в общите разходи за производство по
отношение на използваната енергия и на утайката, получена в станциите за
пречистване на отпадъчните води, а освен това се оказва, че зеолит A не е
токсичен за водната фауна и за хората, както и че при производството му се
отделят по-малко токсични отпадъчни вторични продукти.
Научният комитет по токсичността, екотоксичността и околната среда (SCTEE) на
Комисията през март 2003 г. представи заключение относно доклада на WRc, отчитащ
известен брой слабости, намирайки, че изводите в доклада не са достатъчно обосновани
и предложи да се извърши по-пълен преглед на документацията по въпроса, за да се
потърси адекватно решение на посочените слабости. Последните се отнасят както до
оценката на въздействието на STPP върху еутрофикацията, така и до липсата на
информация относно рисковете за околната среда, свързани с алтернативните на STPP
вещества, не само за зеолит A, но и за други вещества, като например
поликарбоксилните киселини, които се използват в комбинация с него.
Службите на Комисията се съобразиха с предложението на SCTEE и събраха
допълнителни данни, включващи оценките на риска HERA по отношение на STPP и
зеолит A, и поискаха от SCTEE да направи преглед на въпросите, които не са били
разгледани адекватно в доклада на WRc.
В становището си от ноември 2003 г. SCTEE заключи, че:
• При отсъствието на мерки за намаляване на съдържанието на STPP в
детергентите, делът на този фосфорен източник в общото натоварване с
фосфор на повърхностните води може да е много променлив (вариращ
приблизително от 10% до 40%) в зависимост от различните човешки
дейности и от земеползването. Следователно STPP в детергентите може да
доведе до съществено увеличение на фосфорното натоварване в
повърхностните води и до значителен риск от еутрофикация в някои области
на разширения ЕС;
• Днешната ситуация в Европа се е изменила съществено в сравнение с 1980
г., защото много европейски страни са предприели мерки за намаляване на
STPP, така че фосфорът в детергентите вече не представлява значим фактор,
а други източници имат по-висок процентен дял в общото натоварване с
фосфор;
• Делът на детергентите на фосфатна основа в еутрофикацията варира
изключително в отделните страни, както и в различните водосборни басейни
в зависимост от човешката дейност и земеползването.

Благодарение присъствието на полифосфати в син­тетичните препарати успешно се пере в твърда вода и даже в морска вода. Когато се пере в твърда вода, трябва да се прибавя по-голямо количество от препа­ратите.
Друга активна добавка към състава на синтетичните перилни и почистващи средства са силикатите. Те са от типа на т. нар. водно стъкло — воден разтвор от алкални силикати с брутна формула R20.mSi02 (R20—Na20 или К20). Силикатите подобряват емулгиращата и диспергиращата способност на препарата и служат за защита от корозионно действие. Към актив­ните добавки се отнася карбоксиметилцелулозата*. Нейните власинки задържат замърсяванията в перил­ния разтвор и не им дават възможност повторно да се отложат върху повърхността на тъканите и дрехите, които се перат.
Към някои препарати, предназначени предимно за пране па памучни и ленени тъкани, се прибавят химични избелители. За целта се използуват различни неорга­нични и органични съединения, които при своето разлагане отделят активен кислород или хлор. Често се използува натриев перборат; той при по-висока тем­пература отделя активен кислород, който окислява и обезцветява цветните органични съединения. Естествено не е желателно прането на цветно бельо или оцветени тъкани с препарати, които съдържат избелващи добавки. Ако се наложи прането на цветни дрехи с такива препарати, това трябва ла стане в хладка вода, защото активният кислород или хлор се отделят над 60°С Активният кислород е до 5%, тъй като по-големи коли чества повреждат тъканите.
Интересна добавка към някои перилни препарати представляват оптичните избели тели. Това са флуоре­сциращи вещества, поглъщащи лъчи с определена дължина на вълната в ултравиолетовата част на спек­търа, която е невидима за човешкото око. Оптичните избелители имат способността да излъчват, т. е. фос­форесцират във видимата област и точно в частта на сините лъчи. Те се отлагат на повърхността на тъканите и им придават снежна белота, а цветните тъкани из­глеждат ярки и свежи.
През последните две десетилетия широко разпростра­нение намериха препарати, които съдържат ензими (ферменти). Ензимите са био-катализатори с белтъчна структура, които ускоряват разграждането на белтъч­ните молекули. Предимството на тези препарати е, че при меки условия бързо и леко се отстраняват за­мърсявания от органичен произход. Количеството на ензими в перилната баня е малко и не оказва в повечето случаи вредно въздействие върху кожата на ръцете. Перилните препарати, съдържащи ензими, трябва да се съхраняват на прохладна и сухо място. Освен това има срок за трайност, в който се запазва необходимата активност на ензимите.
Съществуват и различни други добавки, като ста­билизатори на разлагането на химичните избели тели, хидротропни вещества, които подобряват разтворимост­та на компонентите, комплексони — вещества, свързва­щи солите на калция и магнезия. Неактивните добавки от типа на натриевия сулфат нямат решаваща роля за перилния процес, но те подобряват някои качества на препарата, като насипно тегло, външен вид и др.
Прахообразните и гранулираните препарати имат редица предимства. Те бързо и лесно се разтварят във вода и поради съдържанието на полифосфати или зеолит с тях успешно се пере в твърда вода. Течните и под формата на пасти перилни препарати намират по-ограничено при­ложение. За тяхното производство е необходим по-специален подбор на ПАВ. Те трябва да имат много голяма разтворимост във вода и да не кристализират, за да бъдат бистри течните препарати. Към тях се прибавят хидротропни вещества, като толуол, висши алкохоли, карбамид, които спомагат за разтварянето па всички компоненти. Течните и пастообразните препарати не съдържат триполифосфат и зеолит или го съдържат в много по-малки количества, отколкото прахообразните препарати. Следователно с тях не може да се пере в много твърда вода. Те също съдържат ензими и избелващи вещества и обикновено имат по-меко действие, перилните разтвори са неутрални и част от тях са предназначени за пране на вълна и естествена коприна.


РЕВУЛЮЦИЯ В ПРАНЕТО


На състоялото се в Берлин изложение за битова техника HomeTech Уърлпул представи серия уреди за пране, наречена Проект F. Пет концепции за перални машини извършват революция в представите ни за този уред. Проектите са разработени от дизайнерски групи в Германия, Италия и САЩ. Те използват тенденциите в съвременния дизайн и технологиите на тъканите като потенциални източници за развитие на перилния процес. Авторите задават въпроса какво значи “пране” като изследователски експеримент.
Om
ОМ представлява полупрозрачна полусфера, която се закрепва на стената и естетически се вписва в интериора на дома. Прането на тъканите е без вода, посредством ензими, и се извършва в централната камера. „Умна“ програма автоматично разпознава различните материи. Футуристична, проста, интригуваща, тази пералня почиства тъканите на бъдещето и опростява грижите – без сушене и гладене и без увреждане на дрехите.
Body Box
Както пространството става по-подвижно, така и възможностите за по-радикални промени в интериора на дома се увеличават. Body Box е иновационен технологичен модул, обхващащ две секции – за хигиена на тялото и дрехите – с цел използване на пространството. Частта за пране обединява няколко функции – пране, сушене, съхраняване. Мивка и душ-кабина формират ядрото на секцията за хигиена на тялото. Двата модула са достъпни отвсякъде и в тях е вградено специално осветление за терапия на тялото и психиката.
Cleanscape
Прането е социално събитие и дава възможност на хората да се съберат и да си побъбрят. Идеята на Cleanscape е да се върнем назад към корените си и да използваме процеса за повече социални контакти. За този уред е необходимо специално място, където големи вани, на вид съвсем обикновени, ефикасно да се използват от всички членове на семейството. Удобни и прости за употреба, те внасят настроение и стил в прането.
BioLogic
Понякога е добре да отделим време и да обърнем внимание на собствения си живот и света около нас. BioLogic е система за пране, която ни подтиква към по-естествен ритъм, далеч от съвременния динамичен свят. Със своето екологично звучене и използването на естествена среда за почистване този уред представлява серия от съдове, в които дрехите се изпират бавно и на няколко цикъла. След това специални растения почистват водата за повторно използване. Тази пералня действа успокояващо и работата с нея е удоволствие. Тя придава съвсем друго измерение на процеса.




ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ
РЕТУШИРАНЕ
Светлите петна или ореолите, които остават след почистването на основното петно (след избелване или от разтворено багрило), се отстраняват чрез ретуш със специални ретушори или с течни бои за ретуш, които могат да се нанесат с дървена пръчица. Това обаче трябва да става много внимателно, за да не се повреди материята повече, отколкото е била повредена преди ретуша.
За ретуширането са необходими:
1. Цветни, маслени моливи и пастелни моливи.
Употребяват се предимно за ретуширане на вълнени и копринени тъкани, придобили матов оттенък. Трябва да се знае обаче, че този вид ретушировки са твърде нетрайни, особено тези с пастелни бои. За да им се предаде по-голяма трайност, препоръчва се ретушираните места да се пригладят през влажна кърпа.
2. Маслени бои. Това са цветни пасти, разтворими в бензин.
Смеси от тези бои, отговарящи на цвета на обработените материи, се разтварят в лаков бензин, след което с тях се напоява тампон от филц (от стари шапки) или фланела. След като тампонът изсъхне, той леко отдава боята си върху тъканта. Разтворените в бензин маслени бои могат да се нанесат и непосредствено върху обезцветеното място с късче филц и внимателно да се разтрият.
3. Бои, разтворими в мазнини.
Тези бои самостоятелно или в смес се разтварят в олеинова киселина и бензин. В разтвора се потапя късче филц или фланела и след изсъхването им се използват за ретуширане, както е описано по-горе.
4. Пулверизатор (като тези за одеколон)
Посредством който боите, разтворени във вода, бензин, спирт или други разтворители, лесно се напръскват върху тъканта, без да се образуват забележими граници върху оцветеното място. Пулверизаторът е особено подходящ за обработване на по-големи участъци от тъканта.
Разпознаване на отделните видове петна
Мазните петна нямат рязко изразени граници върху тъканта. Тяхното почистване е трудно. Контурите им са разлети или са във вид на разпръснати по всички страни „лъчи“. Пресните мазни петна са винаги по-тъмни от тъканите, върху които са образувани. Колкото по-старо е едно мазно петно, толкова повече то светлее и придобива матов оттенък. Освен това старите мазни петна проникват дълбоко в тъканта и се появяват дори и на обратната й страна. Стават все по-трудни за почистване!
Така наречените „лесно разтворими“ мазни петна се получават от растителни масла (олио, зехтин), краве масло, восък и др. Към „трудноразтворимите“ мазни петна спадат петната от безир, смоли, лакове, блажни бои, червен восък, смазки и др. Не съдържащите мазнини петна са с рязко очертани граници. Цветът им варира от жълтеникав до кафяв. Контурите им са по-тъмни от самите петна. Такива са петната от пиво (бира), плодови сокове, пресни плодове, чай, кафе, вино и др.
Петната, съдържащи едновременно и мазнини, и не мастни вещества, са едни от най-често срещаните. Краищата им в зависимост от съдържанието на мазнини са повече или по-малко ясно изразени. Обикновено се задържат по повърхността на тъканите и само влизащите в тях мазнини проникват по-дълбоко. Към тази група спадат петната от мляко, кръв, супи, млечна кафе, сосове, уличен прах и др.
Така наречените „окислени“ петна са с разлети краища и в зависимост от „възрастта“ им са жълтеникави или червеникави, ,а понякога и кафяви. Те се появяват върху образувани вече петна от нововъзникнали вещества в резултат на действието на светлината, кислорода от въздуха и други фактори. Тези петна са едни от най-трудноотстранимите. Стари петна от ягоди, плодове, парфюми, чай, кафе, вино, плесен и др. обикновено се окисляват.
Голяма част от петната, докато са още пресни, могат да се почистят, като се промият няколко пъти с вода – най-напред със студена, а след това с гореща. При тази обработка (почистване) обаче трябва да се има предвид, че по някои тъкани от самото намокряне с вода се образуват петна. Затова се прави проба, като някое чисто място отвътре на дрехата (подгъв или шев) се намокря с малко вода. По този начин може да се установи и трайността на багрилата спрямо действието на водата.
Петната от растителни и животински мазнини, безир, смоли и други подобни вещества се почистват с някой органичен разтворител (спирт, бензин и др.), тъй като са неразтворими във вода. Тези петна се почистват по описания по-горе начин за отстраняване на по-големи и по-тежки петна с тази разлика, че по-тежките и ло-дълбоко проникнали в тъканта петна се почистват чрез натриване не с тампон, а чрез мокра обработка с четка. По-добри резултати се получават, ако петната, вместо да се трият с четката, се потупват с нея. Така разтворителят прониква по-дълбоко в тъканта и тя се запазва от разнищва не.
По-нетрайните и фини тъкани трябва да се обработват от опаката им страна, и то с мека четка. Върху по-малките петна по фини тъкани разтворителят се нанася с помощта на стъклена или дървена пръчица. Един от сигурните начини за почистване на петна е обработката им с избелители. Този начин обаче не може да се приложи върху десенирани или цветни тъкани, тъй като избелителите могат да разрушат и багрилата.
Някои текстилни материи обаче, като поплини (райе, каре и дюс), зефири (райе, каре и дюс), кърпи за лице, жакардови покривки и салфетки, поплини за пижами и др., са обагрени с трайни спрямо действието на избелителите багрила, поради което петната по тях могат да се избелват и почистват с разтвор от белина или други хлорсъдържащи избелителни средства.
Забележка. С белина могат да се избелват (почистват) само изделията от памук, лен и изкуствена коприна. Вълнените изделия и изделията от изкуствена коприна се избелват с кислородна вода, а изделията от синтетични влакна не могат да се обработват нито с белина, нито с кислородна вода.
След като петното се почисти с избелителното средство, тази част от дрехата трябва да се изпере многократно с чиста студена вода и след това мокрото място бързо да се подсуши, като се попие със суха кърпа, гюдерия или други подобни материи или като дрехата се завие със суха кърпа. Останалата още влага се разнася равномерно по всички страни с помощта на пластмасова гъба – така се предотвратява образуването на ореоли.
Ореоли могат да се образуват също, ако при почистването на петното се разруши апретурата на плата и тя се извлече заедно с течността.

Съвети при почистване на петна върху тъкани
В повечето случаи петната се почистват чрез разтварянето им в съответния разтворител и попиване на получения разтвор на петното с хигроскопична подложка.
По-малките петна се почистват чрез натриване и избърсване с тампон, напоен с разтворител. Ако при това част от петното се разлее, тя се отстранява, като се натрие с нов тампон, напоен със същия разтворител.
По-големите и тежки петна – при почистването им често образуват т. нар. „ореол“ (кръг) вследствие разпръсване на замърсяването. За да се избегне това, под петното трябва да се поставят няколко пласта от силно попиваща (хигроскопична) материя от марля, тензух и др.
След това петното трябва да се натрие с тампон, напоен с ново количество разтворител. Натриването трябва да става кръгообразно отвън навътре, а не напред и назад, за да не се пренесе част от замърсяването по други места на тъканта.
Третирането на петното се повтаря няколко пъти до пълното му отстраняване. За да се разпръсне излишният разтворите, върху мястото се трие на всички страни със сухо парче плат. След изпаряването на разтворителя триенето с плата продължава до пълното му отстраняване.
Важен момент при почистването на петната е да се определи произхода им. В случаите, когато не е известен видът на тъканта, от някое скрито място на дрехата (подгъв или шев), се изрязва малко парченце и се изследва.
Целесъобразно е също да се направи върху малко парче от тъканта също такова петно и да се изпробва разтворителят, който ще се използува за почистването му. Това изпитване е особено важно, когато се почистват апретирани или цветни тъкани.
Ако апретурата или багрилата не са устойчиви на действието на използуваните реактиви, след почистването ще останат следи, които често пъти са по-лоши от самите петна!

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ www.ekomakc.com